ДУХОВНО ВЪПЛЪЩЕНИЕ
Сякаш беше сън, и аз живеех в този сън,
блажен, далечен сън,
и аз съвсем забравих, аз не помня,
кога и кой всъщност ми е завещал
тук да се родя…
Забравил съм, но помня ясно,
че под безкрайното небе
не бях търсил ни за миг
това отечество, а го избрах веднага…
И сигурен съм,
че ако трябва пак да се родя,
то непременно тук бих се родил отново,
със този същия баща,
със същата ми майка.
На всеки, на абсолютно всеки,
който е роден на тази земя,
желая преди всичко - такъв именно сън,
където преди да се появят на светлина,
децата му да са живели точно там, където и
самият аз - преди всички рождества,
такъв сън - чист като зора,
такъв сън - видим само със затворени очи.
И аз завещавам светлината на всички,
на абсолютно всички,
нека светлината отвори нашите сънни очи,
понеже светлината живее единствено
в отворени очи,
аз завещавам светлината,
предвечната, като миг на сътворение,
който е безкраен и толкова чист,
че човек желае
пред неговото духовно въплъщение
да коленичи и… да заридае…
БЛАЖЕНСТВО
…и тръпки преминаха по гръбнака,
и тялото се напрегна,
и стана като струна.
Беше ми така горещо,
че дишах тежко,
сякаш бях попаднал
под вълна
и потъвах бавно
към дъното.
И закрил очи,
отдясно на хищна птица,
отново в облаците
полетях…
И изведнъж,
откъде - не зная,
с отмерени и бавни
крачки
пристигна Съдбата;
тя шепнеше:
опомни се, ела на себе си,
слез на земята!
И аз отворих очи…
Тази ябълка, това дърво на познанието,
което тайно от мен е растяло,
покри лицето ми
с тежките си клони.
МОЛИТВАТА НА ОКРЪЖНОСТТА
Точка А
Аз съм там, където ти
била си само преди миг,
аз бягам веднага след теб,
и слава Богу,
че никога не ще те догоня,
че ти ще ми принадлежиш
само след моята
смърт.
Точка Б
Ти си там, където аз
бил съм само преди миг,
и ти бягаш стремително след мен,
и слава Богу,
че никога не ще ме догониш.
Аз ще ти принадлежа
само след твоята
смърт.
БОГ С ТЕБ
Не умеех да прощавам -
затова простих…
Ти умееше,
но не прости.
А сега си до мен
и очакваш признание,
но аз промълвих само това:
- Бог с теб!
Защо се мръщиш?
Знаеш ли, в мен
се пробуди внезапно
есенен вятър,
пронизителен вятър,
вятър свиреп,
загребващ хиляди листа
в огромните си длани,
той се смееше безумно
над тяхната смърт,
а след това, ридаейки, утихна…
Тези листа
са събирали юнската светлина,
а сега тях вече ги няма…
Ти мълчиш,
ти очакваш
предишните страстни слова,
пусто, пусто е в оголената ми душа:
- Бог с теб!
КЪДЕ СИ ТИ?
В безмълвието на твоите устни помръква
нощната тишина…
Къде са звездите, спорещи с нея?
Изпи ги луната.
В звучението на твоите устни
блестеше пладнешкият зной.
А нощта внезапно отстъпи,
и зад моя гръб -
мигове от вечността,
пропадащи във мрак,
защо, безгрижна,
ти просто така
ме остави без сън
и защо
се чувствам бездомен
във своя дом.
Две смугли ръце
успяха да спрат
въртенето на Земята,
променяйки всички правила…
Къде си ти?
ОТКРИТИЕ
Неведома горчивина,
забравена отдавна,
проникнала в кръвта по вените
на моята безсъница,
откриваща ми тайната
на дните, преминали във вечността,
неведома горчивина,
забравена отдавна.
Мълчанието проговаря,
гонено, убивано,
и бледнее красноречието
на глаголещия елей.
Неведома горчивина,
забравена отдавна,
проникнала в кръвта по вените
на моята безсъница.
* * *
Не, нищо няма да изчезне безвъзвратно
в непроходимите джунгли на вековете.
Миналото тече във вените дълбоко.
Не, нищо няма да изчезне безвъзвратно.
И зад отговора - поток от въпроси,
всеки отговор влече въпрос.
Не, нищо няма да изчезне безвъзвратно
в непроходимите джунгли на вековете.
превод:Роман Кисьов
НЕ БЯХ ТВОЙ
Ти ми принадлежеше,
а аз бях ничий.
Любима, прости.
И аз самият в себе си
се търсех, губейки те.
Не зная за кого се намерих.
Любима, прости.
Благославям загубата,
нека е така,
нали е по-добре да изгубиш,
отколкото никога да нямаш това,
от което да се лишиш е страшно.
КОГАТО СИ ОТИВАШ
О, сирота блажена,
сърце на скитник бродещ!
Какво да правя с тази болезнена тъга?
Къде в света намусен
нещастен да се стопля,
когато ти поглъщаш теглото ми сега?
А беше ти блажена,
отиваше си мълком,
моментното доволство за теб по-свидно бе
от дързостните чувства и сладостната мъка,
когато се прощаваш със вечното небе.
Честита, знам, че знаеш, че ако ме оставиш,
със себе си ти нищо не ще да отнесеш,
сама ще се напуснеш, сама ще се забравиш,
ще бъдеш нож наточен, стъклата ще сбереш
в сърцето ми бездомно.
Не искаш да убиеш.
Не пипай ти напразно,
недей изтегля ножа
от раната сега,
с любов от теб наточен по бялата ми кожа,
предсрочно не прекъсвай ти дните на тъга.
РАЖДАНЕТО НА ПЕСЕНТА
Няма съмнение, че всички са виждали
как изчезва водата,
превръщайки се в призрачна пара.
Но едва ли са виждали
как се свива,
как се превръща в капка вода
безформената пара,
как натежава
и пада капката
след това…
Така, ми се струва,
се ражда песента.
Накажи този, Боже,
който не позволява на песента да узрее, -
преждевременно родената песен
е подвластна на преждевременна смърт.
СЪДОПРОИЗВОДСТВО
В Древна Елада
имало ужасна съдебна практика:
обвиняемите изслушвали присъдата си,
стоейки в лодка.
Моя страна,
съди ме без снизхождение и оправдание,
но само ме избави от подобно наказание.
Ако сметнеш за нужно,
накажи ме на гилотината, обвий примка около врата ми,
но нека бъда предаден на своята земя.
В света няма по-ужасно наказание от това -
да бъдеш недостоен в родната си земя да намериш покой…
ЩАСТИЕ
Неимоверно доволен и благодарен съм;
то неведнъж ме е дарявало
с почукване по вратата…
И въпреки че
сякаш не чувах звука, така или иначе
то влизаше вътре
през тясното отверстие на ключалката,
като вездесъщ светлинен лъч,
като диханието на променливия вятър…
Така идваше…
Но за толкова години аз нищо не разбрах
нито от неговото пристигане,
нито от неговото заминаване…
Ако е гост -
беше нечакан;
ако е приятел -
беше неверен;
ако е роднина -
беше двуличен…
Когато нещата са наред,
сяда до мен,
като самозванец на пиршество;
ако работите ти са зле,
ще забрави дори да те поздрави;
ще мине покрай теб, без да се обърне,
та даже ако си готов в бездната да се хвърлиш…
ТРАГИКОМЕДИЯ
Спектакъл,
животът е наистина спектакъл -
спектакъл с едно действие,
с един актьор,
когото ние създаваме и поставяме -
трагедия е,
когато всъщност играем със сърцето си,
и е странна комедия,
когато с разума си представяме своята роля…
Блажени са онези малцина,
наречени избраници,
чиито сърца бият в съзнанието им,
и са толкова спокойни,
така хармонични,
че нямат нужда
нито от изобличаване на самите себе си,
нито пък да се замерят един друг с яйца,
нито да се сърдят един на друг
завинаги,
нито от очна ставка…
От раждането - до люлката,
от люлката - до плащеницата
и от църквата - до гроба -
животът действително е спектакъл…
Ако искаме да започнем отначало,
значи, уви, играли сме зле
и… се е провалило нашето възникване…
превод: Ваня Ангелова
ВТОРАТА ГРЕШКА НА АЛПИНИСТА
Два пъти в живота си греши
алпинистът:
първия път -
волно или неволно -
когато си избира професия,
с която ще вади хляба
за себе си
и своите деца…
А вторият път…
А втори път не би сгрешил,
ако първия път не беше сбъркал…
превод: Георги Ангелов
